зажадня̀вам, -аш, несв.; зажаднèя, -èеш, мин. св. зажадня̀х, прич. мин. св. деят. зажадня̀л, -а, -о, мн. зажаднèли, св., непрех. 1. Почвам да изпитвам силна жажда. „Мат!“ провикна се бай Нончо и посегна към кутията с локумчетата. Той беше зажаднял за вода и вече предвкусваше колко сладка ще му се стори първата глътка, с която ще полее захаросаното нишесте. А. Гуляшки. Отъпканият край пътищата чернозем беше се напукал, земята като че ли искаше да си поеме дъх, премаляла от страшните горещини, зажадняла за влага и дъжд. Караславов. 2. Почвам силно, страстно да желая нещо. Както никога досега, Койно зажадня да се срещне с хората, да чуе човешка реч. Хар. Русев.
|