зазвучàвам, -аш, несв.; зазвучà, -ѝш, мин. св. -àх, св., непрех. Почвам да звуча. Изведнъж гласът му зазвуча по-силно и очите му запламтяха. Вазов. Понякога всички тия звънци тъй високо и объркано зазвучаваха, че можеше да се помисли, че стадото ей сега ще се изсипе връз самите воденици. Йовков.
|