|
зазвънтя̀вам, -аш, несв.; зазвънтя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. зазвънтя̀л, -а, -о, мн. зазвънтèли, св., непрех. Почвам да звънтя. Клепалата забиха; конски подкови зазвънтяха по плочите. Вазов. Пропукаха пушки. Стъклата на прозорците зазвънтяха. Йовков.
|