зазоря̀вам се. Само 3 л. ед. зазоря̀ва се несв.; зазоря̀ се, мин. св. зазорѝ се, св., третол. и непрех. Почва да се съмва, да настъпва ден; разсъмва се. Китка се дава за обич, / кога се зора зазори. П. Р. Славейков. Вече се зазорява, дървета, скали, храсти се откриват с необикновени фантастични релефи. Л. Стоянов. Откак се е, мила моя майко ле, зора зазорила, / от тогаз е, мила моя майко ле, войска завървяла. Нар. пес.
|