зазря̀вам, -аш, несв.; зазрèя, -èеш, мин. св. зазря̀х, прич. мин. св. деят. зазря̀л, -а, -о, мн. зазрèли, св., непрех. Почвам да узрявам. Когато стопанинът влезе в зазрялата нива, той оглежда високите житни стъбла. Кр. Григоров. || Обр. Поет. Душа ми се разнежи / под тоз гальовен лъх на пролетни копнежи / и песен в мен зазря. Вазов.
|