закалèн, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от закаля. 2. Като прил. — който е приучен на издръжливост по отношение на ходене, студ и др.; кален, издръжлив. Закалено тяло. Закалено дете. || Прен. Който е свикнал на всякакви несгоди; издръжлив. Затова / този груб работник, / закален в непосилна борба, / днес умее / с ръцете си потни / да държи / сам свойта съдба! Хр. Радевски. Закален в борба. Закален в бой.
|