закàрвам, -аш, несв.; закàрам, -аш, св., прех. и непрех. 1. Почвам да карам. От Кумарица нататък мене ме застигна един селянин на конче. Когато се уравни с мене, той закара тихо. Вазов. || Почвам да върша нещо; подкачам. Откак ме отмина, то наду свирката си и закара крехко, но невярно една скоклива песен. Влайков. 2. Завеждам някого или нещо някъде; откарвам. Иглика вървеше с наведена глава след стадото си и го закарваше към село. Елин Пелин. Груйо Паека закарал кола жито на воденицата. Влайков. 3. Принудително отвеждам някого някъде. Вземат ме нощеска от къщи... и ме закарват на конака. Вазов. закарвам се, закарам се страд.
|