закàрвам се, -аш се, несв.; закàрам се, -аш се, св., непрех. 1. Почвам да се карам с някого. Това Петрунино натякване го накара да кипне и да излезе извън себе си. Той загълча, завика, закара се. Вазов. 2. Почваме да се караме помежду си. Братята ти, откакто се е съмнало, са се закарали, ще се изядат като вълци. Йовков. Закарали се като цигани.
|