закачàлка ж. 1. Приспособление с куки за закачване на дрехи; окачалка. В антрето на закачалката виси италианска пелерина. Стаматов. Стенна закачалка. 2. Гайка, пришита към дреха, за да се заканва. Скъсала ми се е закачалката на палтото. 3. Диал. Кука за закачане, за съединяване на предмети. Колкото и да опъваше отзад хамута, детето не можа да го спре и го пусна. Дървената закачалка затрака по камъните. Йовков.
|