закàчам, -аш, несв.; закачà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Докосвам, засягам нещо при движение. Гледай да не закачиш ралото в някоя къпина! — забеляза Димитър. К. Петканов. Един от кавалеристите замахна със сабята си и закачи с върха рамото му. Вазов. 2. Прен. Правя някому нещо лошо, причинявам му вреда; увреждам, напакостявам. Никой не посмя да я закачи, не падна косъм от главата ѝ, не се изгуби едно рубе от нанизите ѝ. Йовков. 4. Прен. Говоря шеговито, закачливо на някого; подхвърлям закачки, задявам се. Па ти се ожени, стрино Тодорано, не си престаряла. Я лицето ти я, като на мома, — закачи я някой. Елин Пелин. || Позволявам си волност в държание към лице от противния пол, обикн. женския. Той е обесен, защото закачил една хубава свищовска туркиня. Елин Пелин. 5. Прен. Не оставям на спокойствие някого; безпокоя, дразня. Мене недейте ме закача, не ми искайте нищо. Нямам! Разберете, нямам! Йовков. Ще спя. / Недейте ме закача. Дебелянов. 6. Прен. Разг. Получавам материална облага от нещо без да съм вложил труд; докопвам, заграбвам. Правеха си сметка да закачат нещо от подаръците, които набожните жени щяха да оставят при освещаването. Караславов. Нищо не закачих от наследството. закачам се, закача се страд. и взаим. Момите и ергените тичаха от хоро на хоро, скачаха, закачаха се и се смееха. Караславов. Йовков. □ С пръст няма да те закача (разг.) — няма да ти сторя нищо. На шейсет и седем години съм, кай, никой с пръст не ме е закачил. Йовков. С трън да махнеш, нищо не можеш да закачиш (разг.) — за много бедна обстановка. Стаята беше бедна, опушена, гола, да за-махнеш с трън, дето се казва, няма какво да закачиш. Йовков.
|