закàчвам, -аш, несв.; закачà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Прикрепвам нещо в отвесно положение към друг предмет; окачвам. Петре, донеси по-скоро обеда! — извика Владиков, като заканваше на стената черната си астраханска шапка и богатата си сукнена шуба. Вазов. Райка... бързо подкладе огъня, закачи на веригата черно менче да възври вода. Влайков. Взе пушката си... и закачи на пояса си кратунката с барута. Йовков. Закачвам обявление. 2. Залавям нещо с кука. Пригответе се за път, другари. Закачете плуговете. А. Гуляшки. Талигарят, за да не заспи, запушваше често цигара, закачил юздите на конете за една кука. Вазов. Закачи (Рале) на клечката салтамарка и се доближи да отвори прозореца. П. Ю. Тодоров. Като изкара биволите горе, керванджията закачи синджири на теглича и се качи в колата. П. Ю. Тодоров, закачвам се, закача се страд. □ Закачвам нещо на гвоздея (пирона) (разг). — изоставям, занемарявам някоя работа. Закачвам си обица на ухото (разг.) — вземам си сериозна бележка от извършена грешка, за да не я повторя.
\n
|