закачлѝв, -а, -о, прил. 1. Който обича да подхвърля закачки, да задиря, да се шегува. Той и Палазов бяха закачливи хора, а на дяда Моска поне сега не му беше до шега. Йовков. Хубавото време се отрази върху настроението на пътниците. Те станаха весели, закачливи. Г. Белев. 2. Който изразява, съдържа закачка; задиряне. И единият ъгъл на устата му се свиваше в слаба, повече закачлива, отколкото дяволита усмивка. Елин Пелин.
|