заквичàвам, -аш, несв.; заквичà, -ѝш, мин. св. -àх, св., непрех. Почвам да квича. Черното му кученце след мене заквича. Вазов. Не щеш ли псе, на котенце подобно, / при слона дотърча, / озъби се, зарънчи се на него злобно, / залая, заквича. Вазов.