заклàн, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от заколя. 2. Като прил. — на когото е отнет животът чрез заколване. Заклани птици. □ Викам като заклан (разг.) — викам, крещя силно, обикн. при уплаха, опасност; дера се. На помощ, на помощ! Разбойници! Той все вика като заклан. Вазов. Спя като заклан (разг.) — спя дълбоко, непробудно, обикн. след тежка умора. Призори се отби в ливадите, тръшна се при една копа сено и, капнал от умора, заспа като заклан. Елин Пелин.
|