заклевам, -аш, несв.; закълнà, -еш, мин. св. заклèх и закълнàх, прич. мин. св. деят. заклèл и закълнàл, прич. мин. страд. заклèт и закълнàт, св., прех. 1. Накарвам някого да даде клетва, да се закълне. Игумен Натанаил ги закле над евангелието и благослови възобновения комитет за въстание. Вазов. Заклевам младите войници във вярност към Републиката. 2. Най настоятелно задължавам някого да направи нещо, като го обвързвам с клетва. Докторе, заклевам те, не прави това! Вазов. Заклевам те в паметта на майка ти! 3. Рядко. Почвам да кълна, да проклинам. Слушай как е заклела тая майка чедото си.
|