заклèвам се, -аш се, несв.; закълнà се, -èш се, мин. св. заклèх се и закълнàх се, прич. мин. св. деят. заклèл се и закълнàл се, св., непрех. 1. Давам клетва; кълна се, обричам се. Аз съм се клела, заклела / и клетвата ми вярна е — / първо ми либе Никола / първо венчило той ще е. П. Р. Славейков. Закълни се според закона. — Как? — Речи: да ми капнат и двете очи, ако зная нещо. Вазов. Закълни ми се в майка ни, че си честита! Вазов. Заклевам се във вярност. || Давам тържествено обещание да направя нещо или да изпълня известно задължение. Аз заминах, след като се заклех, че пак ще се върна и повече няма да замина. Йоеков. 2. Категорично, без никакво колебание потвърждавам нещо, свидетелствам за нещо. Заклевам се, че Македонски е забъркал тая каша. Вазов. Графът е, графът е, аз да се закълна... В каквито дрехи да се облече, аз го познавам. Вазов.
|