заклѝнам, -аш, несв., прех. Поет. Най-настоятелно умолявам някого, искам нещо от него; заклевам. Ще идеш, синко, Чавдаре, / ... / ще идеш утре при него, / ала те клетва заклинам, / ако ти ѝ мила майка ти, / да плачеш, синко, да искаш / с дружина да те не води. Ботев.
|