заклинàние, мн. -я, ср. Книж. 1. Магически думи, формула, с която се призовават за съдействие тайнствени, свръхестествени сили. Алхимиците при своите работи почнали да прибягват до помощта на свръхестествени сили, извиквани посредством тайнствени действия, знаци, заклинания и пр. 2. Увещание. Бе запазила портрети с глупави заклинания за вярност. Дим. Димов.
|