заклю̀мвам, -аш, несв.; заклю̀мам, -аш, св., непрех. 1. Почвам да клюмам. И Рускиний харен татко, / глава кат’ заклюма, / дръпна три пъти умислен / и важно продума. Вазов. 2. Почвам да дремя; задремвам. Пръв заспа Коджа Иван. Като си напече изутите крака и отпусна пак каиша, захърка и бай Къньо след него. След тях заклюма стрина Лалка на миндера. Чудомир.
|