заключàвам, -аш, несв.; заклю̀ча, -иш, мин. св. -их, св., непрех. (рус.), Книж. 1. Правя или изваждам заключение, извод от нещо; съдя по нещо. Самата мъгла беше светла и бяла като дим. От всичко туй Йови заключи, че мъглата е тънка. Йовков. 2. Завършвам, свършвам беседа, разговор или мисъл. Вие нали бяхте министър в София? — Да. — Е, и аз съм от там! — заключава тържествено бай Ганьо. Ал. Константинов. заключава се, заключи се безл. По стъпките можеше да се заключи, че вълкът не е от обикновените. Йовков.
|