заклю̀чвам, -аш, несв.; заклю̀ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Затварям с ключ, превъртам ключа. Дядо Балдьо позволи да заключа по-напред вратата. И Светослав обърна ключа. Вазов. Жената го последва, като заключи вратата и тури ключа пак на гредата, гдето щяха да го дирят децата. Ст. Даскалов. || Разш. Прен. Затварям здраво, плътно. Струва ми се, че той изнемогва под бремето на една голяма тъга, че дълбоко в себе си е заключил друг непознат мир. Йовков. Да продумаше барем... А човекът си заключил устата и мълчи. Йовков. заключвам се, заключа се възвр. и страд.
|