заключèние, мн. -я, ср. 1. Мисъл, утвърждение, което се явява като логическо следствие на нещо; извод. Много ще се излъже в заключенията си посетителят, ако съди за умственото равнище на тия хора по бедността и окаяния вид на жилищата им. Вазов. Идвам до заключение. Стигам до заключение. Вадя заключение. Правя си заключение. || Обосновано мнение, оценка на специалист. 2. Последна част на някакво изложение или съчинение, в която се дава обобщение на съдържанието или извод от него; епилог, послеслов. □ В заключение (книж.) — на край, за завършек. Тегля си заключението (разг.) — правя си извод от нещо.
|