заковàвам, -аш, несв.; заковà, -еш, мин. св. -ах, св., прех. 1. Забивам с чукане; зачуквам. Върху летвите ще заковем пирони. Това ще бъдат закачалките. А. Гуляшки. 2. Прикрепвам нещо към друг предмет с гвоздей; приковавам. Други от венците момчетата заковават около вратата на широката стая. Влайков. В ръцете си то държеше тънък прът със завързана на единия му край бяла кърпа като знаме и го закова на самия връх. Кр. Велков. 3. Прен. Спирам някого на едно място и не му давам възможност да се движи по-нататък; приковавам. Тя поиска да избяга, да се скрие в някой чужд двор, но чудна слабост я закова на мястото ѝ. К. Петканов. 4. Остар. Турям в окови; оковавам. Хванали го, заковали го в седемдесет и седем вериги и пратили го в пъкъла да прави плочи на дяволите. Каравелов. 5. Почвам да кова. заковавам се, закова се страд. Извадили една дъска... От кога казвам да се закове таз дъска. Йовков. От командното място излетяха куриери със строги заповеди, но това малко помогна. Ротата се бе заковала на място и не даваше никаква надежда да мръдне напред. Вежинов.
|