заковàн, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от закова. 2. Като прил. — неподвижен, вцепенен. За миг Еньо остана закован на мястото си, сякаш някой свърза краката му. Ужас напълни душата му. Елин Пелин. Гороломов остана закован от смайване. Вазов.