закòн м. 1. Връзка и взаимозависимост между явленията от обективната действителност, които се проявяват в определен ред. Архимедовият закон във физиката. Закон за запазване на енергията. Закони на природата. 2. Постановление, наредба на държавна власт, което урежда обществено-правовите отношения в държавата или между гражданите. Като прелистваше дебелия том на закона страница след страница, той (Гороломов) си тананикаше. Йовков. Изпълнявам закона. Спазвам закона. Прилагам закона. Нарушавам закона. В името на закона. Избирателен закон. Равенство пред закона. 3. Общо задължително право, което трябва да се изпълнява безусловно; обичай, традиция. Толкова пъти съм слушала от вас, че във вашето отечество е свещен закон най-старият син да се жени за българка. Вазов. Закон беше, когато султанът пусне сокола си, никой да не пуща своя. Йовков. В старо село нов закон не бива. Погов. Неписани закони. || Система от нравствени и обредни правила, предписани от известно религиозно учение. Махнете се, кои през рамазана / закон и пост потъпкахте без срам. Величков. Християнски закон. Църковен закон. □ В границите (в рамките) на закона (книж) — без да се нарушава законът, съобразно с установеното от закона. Драконовски закони (книж.) — сурови, жестоки закони (по името на старогръцкия законодател Дракон). Думата му е закон (разг.) — изисква безпрекословно подчинение на волята си, на желанията си. Закон божи (остар.) — основни положения на християнската религия като учебен предмет в училищата. Законът влиза в сила (книж.) — законът почва да действа, става валиден. Извън закона (книж.) — без защитата на закона. Над закона (книж.) — извън всякакви ограничения.
\n
|