закòнен, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Съобразен със законите, основан на законите, който е според закона. Противоп. незаконен, противозаконен. Завещанието си е и редовно и законно. Йовков. Пеньо Разсолков дал уводна статия против майка си, загдето не му приписала по законен ред два декара зеленчукова градина. Чудомир. Законно право. Законен наследник. Законен брак. Законно основание. Законни и незаконни средства. Влизам в законна сила. Имам (нямам) законна сила. 2. Прен. Напълно оправдан и обясним; обоснован. Законна гордост. Законно възмездие. Законно недоволство.
|