закоравя̀л, -а, -о, мн. закоравели. 1. Прич. мин. св. деят. от закоравея. 2. Като прил. — а) Който е станал корав. Закоравели ръце. Закоравели пръсти. || Прен. Загрубял, безчувствен. Закоравяло сърце. б) Прен. Който трудно се подава на въздействие и изменение; непоправим, непреклонен. Закоравелите му навици не можеха да се изменят. Л. Стоянов. Закоравяла привичка. Закоравял разбойник. Закоравял престъпник.
|