закостеня̀вам, -аш, несв.; закостенèя, -èеш, мин. св. закостеня̀х, прич. мин. св. деят. закостеня̀л, -а, -о, мн. закостенѐли, св., непрех. 1. Ставам твърд като кост. 2. Прен. Оставам в едно и също състояние, не показвам развитие и промяна.