закрàчвам, -аш, несв.; закрàча, -иш, мин. св. -их, св., непрех. 1. Почвам да крача. Спира се, почива... и пак закрачва Далеч ли е, чичо, Цариград?“ — пита дядо Петко работните селяни. Ал. Константинов. Щъркът замислено закрачи по изсъхналите мочури. Елин Пелин. 2. Крача енергично. Какво си закрачил тъй с ръце в джобове, да не мислиш, че се намираш в някоя канцелария? Ст. Костов.
|