закрепостя̀вам, -аш, несв.; закрепостя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. (рус.). Истор. Правя някого крепостен, крепостник. || Прен. Правя някого напълно подчинен, зависим; подчинявам, заробвам. закрепостявам се, закрепостя се страд.