закрѝт, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от закрия. 2. Като прил. — който не е достъпен за виждане; затулен, скрит. Закрито място. □ Закрит автомобил (остар.) — автомобил с покрив. Закрито заседание — заседание, на което не се допускат външни лица. При закрити врата (юрид.) — без публика, без външни лица.
|