закръ̀глен, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от закръгля. 2. Като прил. — който има кръгла или заоблена форма. Тук се е разстлало пред тебе малко поле, равно и закръглено като тепсия. Влайков. Девойката изглеждаше твърде мила със своите весели очи и закръглено лице. Вазов. А луната спокойно и бавно се издигаше. Пълна, закръглена, хубава, тя следваше своя вечен път между звездите. Елин Пелин. Закръглени букви. Закръглено тяло.
|