закънтя̀вам, -аш, несв.; закънтя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. закънтя̀л, -а, -о, мн. закънтèли, св., непрех. Почвам да кънтя. Земята закънтя под копитата на конете. Йовков.