закъ̀рпвам, -аш, несв.; закъ̀рпя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Зашивам нещо скъсано или разпрано, обикн. като му слагам кръпка или го замрежвам. Закърпи ръкава на дядовия Стойнов кожух. А. Каралийчев. Димитър беше закърпил как да е куртката си и сега обличаше шинела. Йовков. || Измазвам изкъртено върху стена и под. Закърпих стената откъм улицата. 2. Прен. Разг. Подобрявам, заздравявам. Закърпих здравето си. Закърпи положението си. 3. Разг. Не връщам взети от някого пари в заем. Закърпи ме със сто лева. закърпвам се, закърпя се възвр. и страд. Нямам време да се закърпя.
|