закъ̀ршвам, -аш, несв.; закъ̀рша, -иш, мин. св. -их, св., прех. Почвам да кърша. Той се позапря... и пак се втурна в лозето... ръцете му се разтвориха на всички страни и закършиха каквото им попаднеше. Д. Немиров. Закърши ръце. Закърши снага. Закърши глас.
|