|
закъ̀свам1, -аш, несв.; закъ̀сам, -аш, св., прех. Почвам да късам. Вълчицата скочи отгоре му, захапа го, закъса дрехите му. Йовков. закъсвам се, закъсам се страд.
закъ̀свам2, -аш, несв.; закъ̀сам, -аш, св., непрех. Разг. Изпадам в лошо, затруднено положение; загазвам. Кажи там — да можем да получим и заплата, четири месеца как служим, за двата получихме... Закъсахме я съвсем. Йовков. Оставим ли си по малко имотец и добитък, всеки ще гледа него и стопанството ще закъса. Кр. Григоров. Закъсахме с парите.
|