залàвям се, -яш се, несв.; заловя̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. Разг. 1. Хващам се за някого или за нещо, обикн. с ръце. Всеки миг се залавяхме за кичури дълга и жилава трева. Вазов. 2. Започвам, подхващам. Надвечер тя взе метлата и се залови да мете двора. Йовков. Един от офицерите попита откъде върви пътят и дядо Наум се залови да разказва. Йовков. || Заемам се с нещо. Сарандовица се върна и се залови за сметките си. Йовков. Като не ти сече главата за такива работи, защо се залавяш само? Смирненски. 3. Прен. Търся причини за караници, шеги, оправдания и др.; заяждам се. Залавя се за всяка дума, сърди се от всичко. Вазов. Ех и ти, все със Женда се залавяш. Какво е крива Женда? Имало глава да пати и туй то. Йовков.
|