зàлез м. 1. За слънце, месец, звезди — положение на изчезване зад хоризонта, от погледа; залязване, заник. Червеникавите светлини на залеза се превръщаха неусетно в пепелносив здрач. Дим. Димов. Стигнахме късно в селото — слънцето клонеше на залез. Г. Райчев. След залез слънце вечерната зара дълго още се руменее зад леката тантела бели облаци. П. Ю. Тодоров. Луната бе на залез. К. Христов.|| Обр. Животът му е към залез. 2. Прен. Загиване, изчезване. Залез на цивилизацията.
|