|
залèпвам1, -аш, несв.; залепя̀, -ѝш, мин. св. ѝх, св., прех. 1. Лепя нещо. Комисарят залепи по улиците обявленията за продажба на мястото. Вазов. Запали вощеница, отиде към двата ковчега и я залепи на капака на единия. Вазов. Залепвам марка на заявление. Залепвам плик. Залепвам счупена ваза. 2. Прен. Плътно допирам нещо до друго. Той залепи челото си до студеното стъкло и се втренчи още по-хубаво. Вазов. залепвам се, залепя се страд. На другата неделя трупата беше се приготвила вече и обявленията се залепиха по улиците. Вазов. □ Залепвам някому плесница (шамар) (разг.) — удрям някому плесница (шамар). Той отиде при тях, дигна тежката си ръка и с всичка сила залепи и на двете по една плесница. Елин Пелин.
залèпвам2, -аш, несв.; залèпна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Плътно прилепвам към нещо. Влажните дрехи залепнаха по изтръпналия му гръб. Хар. Русев. || Прен. Разг. Заставам неподвижен, плътно допрян до нещо; залепвам се. Майката залепна на прозореца и се загледа към улицата, която гъмжеше от бригадири и изпращачи. А. Каралийчев.
|