заливам1, -аш, несв.: залèя, -èеш, мин. св. заля̀х, прич. мин. св. деят. заля̀л, -а, о, мн. залèли, прич. мин. страд. заля̀н, -а, -о, мн. залèни, и заля̀т, -а, -о, мн. залèти, св., прех. 1. Изсипвам, изливам вода или друга течност върху нещо; поливам, обливам. Припадна му. Заляхме го с вода, та така го свестихме. Вазов. Дванайсети път / гъсти орди лазят по урвата дива / и тела я стелят, и кръв я залива. Вазов. 2. За река и под. — покривам с вода; наводнявам. Когато поточето течеше из стария си път, водата заливаше пукнатината между „Близнаците“ и образуваше дълбок вир. Ор. Василев. || Обр. От очите ми течеха обилни сълзи, заливаха лицето. Г. Райчев. 3. Прен. Изпълвам, покривам нещо; обсипвам, обхващам. Лампите се запалват, ослепителна светлина залива целия салон. Йовков. Слънцето все още заливаше града с горещи талази. Л. Стоянов. Очите ѝ го заливаха е мека и сладка светлина. Йовков. Безкрайна тъга заливаше душата му, също както мъглата залива есенно време полето. Л. Стоянов. Множеството заля площада. заливам се, залея се възвр. и страд.
залѝвам2, -аш, несв.; залèя, -èеш, мин. св. заля̀х, прич. мин. св. деят. заля̀л, -а, -о, мн. залèли, прич. мин. страд. заля̀н, -а, -о, мн. залèни, св., прех. Спец. Покривам с разтопен метал пробита част на нещо, за да се запуши, или две части, за да се съединят; запоявам, споявам. Заливам пробит съд. Заливам с калай. заливам се, залея се страд.
|