залѝтам, -аш, несв.; залѝтна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Не мога да пазя равновесие като вървя; завалям се, клатушкам се. Станах и с мъка се облякох — залитах като пиян, удрях се ту в леглото, ту в стената и едвам успях да се измъкна навън. Г. Белев. Поиска да направи крачка напред, но залитна и се подпря на стената. К. Петканов. 2. Прен. Разг. Неодобр. Отклонявам се в мненията и в действията си от това, което е общоприето, нормално; правя забежки. Той е доста неуравновесен характер и често залита. 3. Диал. Увличам се по някого, задирям някого. За Ралица залиташе най-вече / Стоичко Влаха, заможен и личен / ерген. П. П. Славейков.
|