|
заличàвам1, -аш, несв.; заличà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Изтривам или задрасквам нещо написано, за да не може да се чете; изличавам. Пишем, заличаваме с наплюнчени пръсти написаното и пак пишем. Влайков. || Зачертавам в списък; отписвам. Комисията заличи четирима кандидати от списъка. 2. Прен. Премахвам, унищожавам следата от нещо. Следи от стъпките им не можеха да останат, защото дъждът още валеше и щеше да ги заличи. Йовков. Какво да направи? Как да заличи тая позорна постъпка? Ем. Коралов. Времето всичко заличава. Заличавам нещо от паметта си. заличавам се, залича се страд. □ Заличавам от лицето на земята — премахвам, унищожавам.
заличàвам2, -аш, несв.; заличà, -ѝш, мин. св. -àх, св., непрех. Рядко. Почвам да лича, да се виждам. Още от далеч заличаха високите комини на фабриките.
|