залòжник, мн. -ци, м. Принудително задържано лице, обикн. във време на война, като залог, гаранция за изпълнението на известни задължения. Той прибърза, прочее, направо да свърже мирен договор с Тертера... Но Светослава задържа като заложник. Вазов.