залòствам, -аш, несв.; залòстя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Здраво затварям врата, като я подпирам с лост или с друг предмет. Пантелей притвори вратата, спусна резето, а после я залости отвътре с дълъг железен прът. А. Гуляшки. залоствам се, залостя се страд. Стоян отвора наново дюкяна си, взе дървото, с което се залостваха кепенците, и се изправи разкрачен пред вратата. Д. Талев.
|