залỳтвам се, -аш се, несв.; залỳтам се, -аш се, св., непрех. 1. Почвам да се лутам, да скитам без посока. И аз още от сутринта... изскачах из манастира и се залутвах по висотите през гори и пасбища. Вазов. 2. Загубвам пътя; изгубвам се. Залутал се бях в пущинак притъмнял и нямах надежда за връщане. Хр. Радевски. Залутан в тъмнината, уморен, отчаян, той чу кучешки лай и, докато се усети, три големи кучета... се спуснаха отгоре му. Йовков.
|