залъ̀гвам, -аш, несв.; залъ̀жа, -еш, мин. св. залъ̀гах, св., прех. 1. Отвличам вниманието на някого. Разбрах, че бай Васил ме залъгва, за да може да кара по-полека. Йовков. || Залисвам, бавя дете. Леля му Соса... най-вече го е галила... и залъгвала с приказки. П. П. Славейков. 2. Мамя, заблуждавам някого с празни думи, с голи обещания. Стоян дъвчеше замислен... Не можеше да устоява повече срещу упоритостта на Султана, да я залъгва с обещания, които нямаше сили да изпълни. Д. Талев. 3. Почвам да лъжа някого. От една година ме е залъгал, че ще си плати дълга. залъгвам се, залъжа се страд. □ Залъгвам глада си — хапвам малко, за да намаля остротата на глада. Изрови (Янко) крехки коренчета и треви, за да залъже глада си. Ем. Коралов.
\n
|