залюля̀вам, -аш, несв.; залюлèя, -èеш, мин. св. залюля̀х, прич. мин. св. деят. залюля̀л, -а, -о, мн. залюлèли, прич. мин. страд. залюля̀н, -а, -о, мн. залюлèни, св., прех. Почвам да люлея, причинявам, предизвиквам люлеене. Тя залюля люлката и, когато детето отново заспа, стана и се доближи до Момчила. Ст. Загорчинов. Сегиз-тогиз ветрецът... подухваше и залюляваше листата на глогините и разцъфтелите шипки. Вазов. залюлявам се, залюлея се страд. □ Залюлявам песен (остар.) — пея хубаво, кръшно. Добре дошъл, кос, / наш пролетен гост! / Ей, / я запей, / песен звънка залюлей! Елин Пелин. Залюлявам хоро (остар.) — играя буйно, весело хоро.
|