заля̀гане1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от залягам1. Както обикновено става при подобни случаи, заповедта за залягане дойде късно. Гърмежите събориха на земята цялата верига. Хар. Русев.
заля̀гане2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от залягам2; старание. Залягането му да се покаже добър към всички и всички да привърже към себе си, това беше първата му грижа. Влайков.
|