заля̀звам, -аш, несв.; заля̀за, залèзеш, мин. св. заля̀зох, прич. мин. св. деят. заля̀зъл, -зла, -зло, мн. залѐзли, св., непрех. 1. За слънце, месец, звезди — скривам се зад хоризонта, от погледа; захождам. Когато се събуди, слънцето бе вече залязло. Ем. Станев. Залязва слънцето и мрак настъпва. К. Христов. 2. Прен. Преставам да съм във възход; западам. Славата му залязва.
|