замàйвам, -аш, несв.; замàя, -àеш, мин. св. замàях, св., прех. 1. Привеждам някого или нещо в шемет; зашеметявам, упоявам. Една упоителна атмосфера от благоухания на цветя... напълни мястото и замайваше чувствата. Вазов. 2. Силно изненадвам, учудвам; смайвам, слисвам. Всички тия толкова чудновати и тайнствени неща просто замаяха детската ми глава а ме изпълниха с някаква смесица от страх, недоумение, почуда и възторг. Влайков. Ярките бои на килимите и губерите, сърмата и атлазът на скъпите премени, всичкото това богатство я замайваше. Йовков. 3. Причинявам, предизвиквам самозабравяне. Уверен съм, вуйчо, че и ти да беше на власт, no-други избори няма да направиш. Властта замайва главата. Вазов. 4. Диал. Бавя, забавям някого.
|